Василка Сумева, актриса: „Дупница е хубав град, но за съжаление много млади хора го напуснаха“

363 преглеждания

Интервю на Дара Върбанова, ученичка в ПГ „Христо Ботев“, гр. Дупница

Василка Сумева - актриса, писателка, майка, човек (както самата тя се описва). С нея говорим за театъра, предстоящата ѝ книга, пандемията и за прекрасния ни град Дупница.

Опишете себе си с една дума.

Ако е само с една дума ЧОВЕК , ако са повече от една: жена, майка, баба, актриса.

А театърът ?

Театърът е другото име на моя живот. Театърът е любов, веднъж вдишал аромата на сцената с любов, завинаги оставаш запленен от него!

Актриса ли мечтаехте да станете и ако не каква беше мечтата Ви професия?

Като малка мечтаех да съм учителка. В началното и основното образование участвах в рецитали, по-късно в кръжоци по художествено слово. Във втори курс на техникума, гледах една пиеса представена от мои връстници и се запалих по театъра.

Защо избрахте театърът, а не киното?

Театърът е живия контакт с публиката. Такова усещане киното не може да даде на никой актьор. Киното е много комерсиално и разбира се трамплин за известност на актьорите. Тази известност след това пълни и театралните салони с публика. Снимала съм се в епизодични роли в няколко телевизионни сериала, но адреналинът е друг, когато съм на сцената.

Какво Ви даде театърът?

Когато казваме, че театърът е магия, не си играем с думите. Да влезеш в кожата на друг човек, който може дори да не ти е симпатичен, да накараш публиката да ти повярва, това не е ли магия? Е, има твърде голяма доза професионализъм! Театърът сбъдна една моя мечта - сцена, публика и дай Боже заслужени аплодисменти!

А има ли нещо, което взе от Вас?

Няма нищо даром на този свят! Безсънни нощи преди премиера. Когато децата ми бяха малки баща им трябваше да се грижи за тях, аз липсвах, репетиции, турнета, часове и дни, в които ме е нямало у дома. Но за нищо не съжалявам. Напротив искам да бъда ангажирана, защото това ме поддържа жива.

Имате ли си любима роля?

Всяка роля е една рожба, колкото и тривиално да звучи! Коя майка не обича рожбите си? Като по-млада съм изиграла почти всички детски роли. Малкият принц, това е любимата ми детска роля, защото и книгата на Екзюпери е моя настолна, а ролята на Елена в „Квартет за двама“, като че ли я чувствам най-близка, защото с героинята по възраст и душевна нагласа много си приличаме!

А роля, която Ви се ще да бяхте изиграли?

Искаше ми се да изиграя Албена на Йовков, но вече е късно. Годините неусетно отлитат и силно се надявам, някоя от моите млади колежки в театъра, да имат щастието да изиграят този драматичен образ на жена, неразбрана и отхвърлена от обществото тогава. Все си мисля, че и днес има такива Албени!

Какво са книгите за Вас и коя е любимата Ви книга?

Любим автор ми е Сидни Шелдън изчела съм почти всичките му романи. Но наистина по друг по философски начин погледнах на света чрез книгата на Розмари Де Мео „Спопанката на Господ“.

Как започнахте да пишете?

Някои пишат от ранна възраст, други откакто се помнят, аз прописах доста късно. Човек не знае, кога ще го навести музата! През 2016 г. издадох първата си стихосбирка „Бодлива нежност“ по повод 60-годишнината ми! През 2018 г. издадох втората си книжка с две заглавия „Пулсиращи рими“ - лирика и „Крехко равновесие“ - проза, по повод два празника: 40 години от първото ми стъпване на сцена и 25 години професионална изява на Дупнишка сцена!

Една от книгите Ви, както споменахте, е с две лица и две заглавия. Как Ви дойде идеята?

Идеята просто я „откраднах“ от една моя приятелка поетесата Таня Мезева! Тя беше направила книжката си само със стихотворения, но аз реших да включа от едната страна проза, защото имах написани около 30 прози.

В каква обстановка обичате да пишете? Имате ли си писателски „ритуали“?

Пиша в повечето случаи късно вечер, но никога не зная, кога ще ме посети Музата (с усмивка)! Провокира ме дадена мисъл, картинка, дори реплика от някой филм, започвам да пиша. Понякога оставям и може да продължа след часове или дори дни! Много редактирам след като напиша, но се случва и направо да „изстрелям“ някое стихотворение...

Имате ли планове за следваща книга?

Исках да го запазя в тайна, но е точния момент и ще споделя! Участвах в един конкурс и спечелих награда - безплатно издаване на стихосбирка! Така, че подготвям трета книжка.

Вярвате ли че ще излезем променени след пандемията? Ако да как?

Аз обичам и мога да вярвам! Това изпитание ни накара да оценим малките неща в живота, които смятахме за даденост! Дори само свободата да се разходим, да седнем с приятели на приказки и на кафе, да пътуваме свободно в страната и извън нея и пр. Промяната идва отвътре навън, преди да излети пеперудата е била какавида. Мисля, че дойде времето да излетим от обвивката на какавидата. Пандемията се оказва катарзиса. Природата трябва да я пазим, за да не ни отмъщава! Ако не осъзнаем всичко това, толкова по-зле за нас хората!

Какво правихте по време на карантина? А какво четохте?

Активна почивка, което не се оказа за мен благоприятна, в емоционален и физически аспект! Аз съм човек на действието, на движението! Пишех, четях повече поезия, имам много стихосбирки подарени ми от поети, които са вече и мои приятели: Георги Константинов, Ивайло Диманов, Калин Терзийски и др.

На какво Ви научиха тези времена?

Да ценя и уважавам малките неща в живота, да съм доволна на това, което имам, което нямам значи не ми трябва и накрая, но не на последно място - най-важно е здравето на любимите хора и разбира се моето!

Кои са най-страшните „зарази“ на съвременното общество?

Дали липсата на общуване и близост, не ни отчужди още повече и ще трябва време да влезем в нормалния ритъм на живот? Не знам, но най-страшната „зараза“ е чувството за безнаказаност, злобата, завистта, дори омразата. Дано младото поколение се справи с тях!

Като жител на нашият град вярвате ли и че Дупница е перспективна и има ли почва за развитие тук?

Дупница е хубав град, нашият роден град, който много обичам! Но за съжаление много млади хора го напуснаха включително и моята голяма дъщеря със семейството си!

Отделя ли се достатъчно внимание на културата в Дупница?

Специално за театъра мога да кажа, че имаме пълната подкрепа и разбиране на Общинското ръководство. След двата месеца изолация надявам се всичко отново да тръгне в нормалния ритъм и в областта на културните мероприятия както бяха досега с перспектива да се случват още повече интересни културни събития.

Любимо място в града?

Определено е парка! Много ми липсваха разходките по време на изолацията!

Какво бихте искали да кажете на по-младото си Аз?

Това, което казвам и на старото Аз: Душата бръчки няма, тя винаги остава млада. Детето в мен не си отива и то за мен е винаги красиво!

С какво искате да сте запомнена?

Както е казал Чарли Чаплин: „Не съм агнел, но винаги съм се стремял да бъда човек“!

Кое от Вашите стихотворения или цитат от такова искате да споделите с читателите ни?

Искам да споделя едно от последните стихотворения, които написах по време на изолацията:


Не на страха

 

Предпочитам да мълча, щом ми е гадно,

писна ми от „корони“ и вируси също.

Искам си предишния живот незабавно!

Зная на „короната“ за корените могъщи...

 

Те отдавна отрова са пуснали в нас,

с надпреварата бясна за власт и пари,

в омраза и злоба живеем без глас,

под лицемерните маски май не боли...

 

Природата-майка подаде ни знак,

покри земята със наметалото бяло,

(през април заваля неочаквано сняг),

да я изчисти от алчност и зло застояло.

 

На короната вирус е ЛЮБОВТА антидота!

Какво ще направим за наш'те внуци, деца?

Нека по-скоро дадем рестарт на живота,

на тях да оставим малко по-хубав света!

 

Предпочитам да мълча, но повече не мога,

във мене крещи оня скрит гняв досега,

той превръща всяко мълчание в огън

за пожар, в който се ражда: „не на страха“!

 

Страхът сковава и мислите, и душата,

прави всички ни безлични и жалки,

време е да заличим грозотата му,

то и без „корона“ умираме по малко...


Великден - времето да благодарим

Материалът е изготвен от Дара Върбанова, ученичка в ПГ „Христо Ботев“, гр. Дупница, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“

„Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ Magnit,  BHTCАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeМания Принт,  ПГ "Велизар Пеев"

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRДарик радио, Радио FM+noviteroditeli.bgTeen Stationtopnovini.bg

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2020 - Книга на спомените“: Община Враца

Институционални партньори: Община ВрацаОбщина МонтанаОбщина ЧавдарОбщина Елин Пелин