„Има (ли) такава надежда?!“

302 преглеждания

Коментар на Принцеса Иванова, ученичка в ПГХЗ „Дмитрий Иванович Менделеев“, гр. Лом

Надежда - надеждата, която крепи болния, че ще оздравее, гладния, че ще се нахрани и отхвърления, че ще намери утеха. Тя е тази, при която няма зима, която да трае вечно, нито пролет, която да пропусне реда си.

Има ли надежда болната демокрация да оздравее? Дали безприютната държавност ще намери пристан в България? И има ли надежда за народа, който копнее за промяна?

Именно с тази надежда, в изборния ден до урните отидоха над три милиона и триста хиляди български граждани.

Припомням, че партията на Бойко Борисов, който се отказва от премиерската позиция на довчера несменяемите първенци ГЕРБ, получи 26,14% от избирателния вот; „Има такъв народ”, спечели 17,73 на сто от гласовете на българите, а подкрепилите я в чужбина са цели 30,75% от българските избиратели; Трета е БСП с 15,02%; Четвъртото място заема ДПС с 10,34%; А „Демократична България” с 9,52% е на пето място; „Изправи се! Мутри вън!” се нарежда на шеста позиция с 4,74%.

Поводи за оптимизъм има, заради рекордния брой избирателна активност на българите в чужбина, която се увеличи драстично. Гласувалите зад граница са 180 000 души, което е с 30% повече спрямо предишните парламентарни избори, когато бройката е била почти 120 000. И е впечатляваща, защото често някои от сънародниците ни пътуват стотици километри, отделят целия си почивен ден, чакат часове наред на опашки, със или без пандемията, за да упражнят правото си на глас. Те бяха един от ключовите фактори, който пренареди картите и измести второто място от парламентарното състезание в ръцете на напълно нова партия.

„Най-важното нещо беше ранната информационна кампания, която доброволци и местни организации проведоха и която доведе до критична маса от информация, така че хората да знаят какво да правят, за да гласуват от чужбина, дори в условията на пандемия“, споделя гражданският активист за отворени данни и блогър Боян Юруков.

Мащабната кампания „Имаш право на България“ също даде тласък за по-висока избирателна активност на българите зад граница, която бе от полза срещу дезинформацията извън родината чрез различни иновативни подходи, породена от многото протести и от желанието на хората да допринесат за смяната на българското правителство.

Мнозинството, подкрепяно най-много от съгражданите ни извън България изненадващо за всички се превърна във втора политическа сила в страната. Един от приоритетите й са промени в изборното законодателство като се увеличи броят на секциите за гласуване извън България - сегашният е ограничен до 35. Друга част от подобренията са свързани с машинното и дистанционното гласуване, както и облекчаването на административната тежест при провеждането на изборите.

Според новосъздадената политическа сила, машинното гласуване ще спомогне в борбата с купуването на гласове, а броят на гласовете за кандидатските листи от машинния вот е 775 959 - което само доказва интересът и доверието на хората да гласуват по този начин.

Разбира се, не липсват скептични мнения относно машинния вот. Според журналиста Станислав Иванов, водещ на „120 минути“ по „БТВ“ е, че това ще бъдат просто „цифри от машина за гласуване, които ще се нанасят с химикалка.“

На тези избори, част от недоверието на хората се оправда заради примери като във Велико Търново, където несъответствия, свързани със смяната на името и номера в бюлетината, накара ЦИК да прекрати машинното гласуване. А в Добрич бе преустановен машинният вот, защото експерти от Централната избирателна комисия установили, че голяма част от сигналите за липса на квадратчето „Не подкрепям никого“ не са реални.

Не само на родна почва, но и по цял свят, след поредица от скандали, свързани с тежки пробиви на изборите, бе видимо отстъплението на хората, нямащи 100% гаранция за защита на вота, въпреки технологичния метод.

Промяната - положителна ли е и кой се наема да я предприеме, е въпрос на време всички ни да разберем.

Влезлите нови партии, мобилизацията на многото българи, гласували извън родното място, и бъдещите промени в Избирателния закон, ни обнадеждават да си мислим, че има светлина в тунела. Но дали виждаме чашата наполовина пълна или наполовина празна, зависи единствено от това, дали ще решим да изпием съдържанието й и дали то ще утоли жаждата ни. Понякога познатото позитивно отношение към промяната действа, друг път се налага малко отрицание, за да променим нещо. Но промяната не е въпрос само на избирателна активност или гражданска пасивност. Тя е действие, което самите ние е нужно да предприемем!

Снимка: Михаил Мишев  

Материалът е изготвен от Принцеса Иванова, ученичка в ПГХЗ „Дмитрий Иванович Менделеев“, гр. Лом, за ученическия конкурс „Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“

„Работилница за репортери 2021 - Поглед към доброто“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел 

Партньори на конкурса са: Idea Advertising & PR,  TBI InfoКатедра „Медии и обществени комуникации“ - УНСС

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТ, Bulgaria ON AIRБНР, Дарик радио, Радио FM+, uspelite.bg, noviteroditeli.bgTeen Station

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук