На 30 юли 1930 г. в Монтеевидео, столицата на малката, но амбициозна южноамериканска държава Уругвай, се случва нещо историческо – страната се превръща в първия световен шампион по футбол. В решаващия финал на стадион „Сентенарио“, пред над 68 000 души, Уругвай надделява драматично над Аржентина с 4:2 и завинаги вписва името си в златните страници на световната футболна летопис.
В края на 20-те години на миналия век, футболната организация ФИФА, водена от президента Жул Риме, взема съдбоносно решение – на всеки четири години да се провежда световен шампионат по футбол. Уругвай е избран за домакин на първото издание, не само заради големите си успехи на Олимпийските игри през 1924 и 1928 г., но и защото отбелязва стогодишнината от независимостта си и поема ангажимента да покрие разходите на всички чуждестранни участници.
Така между 13 и 30 юли 1930 г. Монтеевидео – единствен домакин на целия турнир – посреща 13 отбора от три континента. Четири европейски състава (Франция, Белгия, Румъния и Югославия) прекосяват Атлантика с кораба „Конте Верде“, за да се включат в този нов, почти експериментален, но съдбоносен футболен форум.
Турнирът е структуриран в четири групи, като само победителите в тях достигат до полуфиналите. Уругвай, Аржентина, САЩ и Югославия се справят със съперниците си и се класират за финалната четворка.
На полуфиналите двата южноамерикански гиганта демонстрират пълно превъзходство – Аржентина разгромява Югославия с 6:1, а Уругвай постига същия резултат срещу САЩ. Съдбата подрежда финал, който прилича повече на сблъсък между два свята – Монтеевидео срещу Буенос Айрес, чест срещу чест.
На 30 юли напрежението в стадион „Сентенарио“ е осезаемо. Финалният мач се играе с две различни топки – първото полувреме с аржентинската, второто с уругвайската, след дълъг спор между отборите.
Аржентинците първи намират мрежата чрез Карлос Пеуселе, но Педро Сеа бързо изравнява. Гилермо Стабиле – голмайсторът на турнира – извежда Аржентина напред с 2:1 преди почивката.
Второто полувреме носи съвсем друг ритъм. Подкрепян от десетки хиляди гласове, Уругвай се връща в играта. Сеа бележи втория си гол и изравнява, Ириарте прави резултата 3:2, а минута преди последния съдийски сигнал Хектор Кастро — известен още като „Ел Манко“ заради загубената си ръка — слага финалната точка: 4:2 за домакините.
Победата е посрещната с възторг – в Уругвай 31 юли е обявен за национален празник. В Аржентина обаче разочарованието прераства в гняв – разгневени фенове хвърлят камъни по уругвайското консулство в Буенос Айрес. Емоциите показват ясно нещо: футболът вече е много повече от спорт.
Купата е връчена лично от Жул Риме. По-късно трофеят ще носи и неговото име, докато през 1974 г. не бъде заменен с познатата ни днес „Златна купа“. За уругвайците обаче славата е вече завинаги запечатана – и до днес националният им отбор носи четири звезди на фланелката си, две от тях в чест на олимпийските титли от 1924 и 1928 г., признати от ФИФА като еквивалент на световни шампионати. Това е първото Световно първенство по футбол, проведено изцяло в един град – Монтеевидео – и на един централен стадион – „Сентенарио“. Турнирът събира 13 отбора от три континента, без предварителни квалификации. Уругвай става първата страна, спечелила както олимпийска, така и световна титла по футбол. Финалът между Уругвай и Аржентина поставя началото на едно от най-емблематичните съперничества в световния спорт.
На този ден преди 95 години Уругвай не просто печели футболен мач – той поставя началото на глобална традиция, която ще обедини милиарди хора от всички краища на света. Световното първенство се ражда като скромна инициатива, но бързо се превръща в най-гледаното спортно събитие на планетата. А в основата на всичко стои една малка, но решителна нация, дала на света първия си шампион.
На 30 юли отбелязваме Световния ден на приятелството. Той е учреден е с резолюция 65/275 на Общото събрание на ООН от 27 април 2011 г. с идеята да бъде насърчена дружбата и разбирателството, както между отделните индивиди, така и между различни общности, култури, народи.
 На днешния ден: Отбелязваме Световния ден на приятелството |
