На 29 юли 1836 година, след три десетилетия на политически сътресения, архитектурни предизвикателства и амбициозни планове, Париж официално открива един от най-разпознаваемите си символи – Триумфалната арка. Разположена в сърцето на площад „Шарл дьо Гол“, където се събират 12 булеварда в звездообразна форма, арката се извисява като немълчалив свидетел на историята, вдъхновен от величието на древен Рим и посветен на славата на френската армия.
Идеята за Триумфалната арка възниква през 1806 г., когато Наполеон Бонапарт, окрилен от победата си при Аустерлиц, поръчва построяването ѝ като дар към войниците си. „Вие ще се завърнете у дома под сводовете на триумфална арка“ – така гласи едно от най-известните му обещания към армията.
Строителството започва на 15 август същата година – символично на рождения ден на Наполеон. Проектът е поверен на архитекта Жан-Франсоа Шалгрен, който проектира арката в монументален неокласически стил, вдъхновен от древноримската Арка на Тит. След смъртта на Шалгрен през 1811 г., строителството е забавено, а с падането на Наполеон и възстановяването на Бурбоните през 1815 г., проектът остава в застой. Надеждата се възражда едва през 1823 г., когато крал Луи XVIII възобновява работата в чест на армията, завърнала се от Испания. Истинското завършване обаче се случва чак през 1836 г., под управлението на Луи-Филип I, който възлага окончателните дейности на архитекта Гийом-Абел Блуе.
Откриването на Триумфалната арка на 29 юли 1836 г. е планирано като тържествена церемония, но се провежда под сянката на политическо напрежение. Заради скорошен опит за атентат срещу краля, официалният парад е отменен. Така арката е открита без шум, рано сутринта, в присъствието на министър-председателя Адолф Тиер, министъра на финансите Антоан д’Арго и няколко официални гости и военни представители.
Въпреки това, вечерта Париж сияе – арката е осветена от над 700 газови лампи, а хиляди граждани се стичат, за да станат свидетели на това забележително събитие. Светлините подчертават величествените ѝ форми, украсени с барелефи, скулптури и гравирани имена на френски генерали и победи.
Със своите внушителни размери – почти 50 метра височина и 45 метра ширина – Триумфалната арка е най-голямата в света. Под основния ѝ свод, висок 29.19 метра, преминават хиляди туристи ежедневно, без да подозират за богатата ѝ символика.
Четири основни скулптурни композиции украсяват фасадите: „Тръгване на доброволците“ (известна още като „Марсилезата“) на Франсоа Рюд, „Триумфът на Наполеон“ от Жан-Пиер Кортo, „Съпротива“ и „Мир“ от Антоан Етекс. Те въплъщават патриотизма, героизма и надеждата на една нация.
Във вътрешността на арката са изписани имената на над 660 генерали и 128 сражения от Френската революция и Наполеоновите войни. Под арката, от 1921 г., се намира Гробът на Незнайния войн – място на почит към загиналите във войните, белязано от вечния огън, който гори без прекъсване и до днес.
Триумфалната арка не е просто архитектурен обект – тя е сцена на националната памет. През 1840 г. под нея преминават тленните останки на Наполеон при тържественото им завръщане от остров Света Елена. По-късно, през 1885 г., погребалната процесия на Виктор Юго също минава под арката. По време на Първата и Втората световна война, тя се превръща в място на поклонение и траур, а днес е неизменна част от националните чествания – най-ярко изразени в парада на 14 юли – Деня на Бастилията.
Днес Триумфалната арка е неотменима част от парижкия пейзаж и горд символ на френската история. Разположена на оста „История“ – линията, която свързва Лувъра, площад Конкорд, Шанз-Елизе и квартал Ла Дефанс – тя носи миналото в сърцето на съвременния град.
С всяка крачка, направена под нейните масивни сводове, посетителите не просто преминават през монумент. Те преминават през историята – онази, изписана с меч, перо и камък, от хора, чиито имена и дела днес ни напомнят защо паметта е най-здравата основа на всяка нация.
На 29 юли 1958 г. с решение на президента на САЩ е създадена правителствената агенция за Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство – НАСА. Първоначално космическата агенция разполага с четири лаборатории и 80 работници, като на нея е възложено мирното изследване и проникване в космоса.
 На днешния ден: Създадена е НАСА |
