Доброволчеството като път към дома, като запазването и съхраняването му

1290 преглеждания

Винаги може да бъде по-зле и по-добре, но никъде не може да ти бъде дом освен родния край - райският кът в Северозапада, село Галиче

Населението в България е малко под 7 млн. души по данни на Националният статистически институт. Освен, че намаляваме, застаряваме, а раждаемостта спада. Основен демографски проблем е миграцията.

Населението на Северозападният регион през 2011 г. е 847 138 души или 11,5% от населението на страната, а гъстотата на населението 44,42 д/км², значително по-ниска от средната - 65,7%. Това са най-ниските стойности сред районите. Северозападният регион представлява слабо населена територия, в определени части с характер на обезлюдена. В периода между двете преброявания 2001-2011 г. населението е намаляло с 190 231 души или с 18,3%. Това е най-голямото абсолютно и относително намаляване на населението от всички райони.

В село Галиче ситуацията не е по-различна. За 2018 г. броя на населението в селото е 1580 души, а при последното преброяване през 2011 г. сме 1976 души. За седем години 396 души са се изселили.  Както ще видите на справката през 1946 г. на миналия век Галиче е достигнало 5467 души и се е готвело дори за град. Уви, с течение на годините по едни или други причини селото започна да обезлюдява.

Като цяло Северозападният регион е най-слабо развит в целия Европейски съюз. Нещата са свързани т.е. демографската и икономическата ситуация винаги си влияят, за това тук са най-лошите демографски показатели: най-висока смъртност, най-ниска раждаемост, най-висока миграция. Получава се един порочен затворен кръг, тъй като хората напускат региона, остават все по-малко млади хора, по-малко се раждат и все повече се увеличава смъртността. Средната възраст също се увеличава като най-висок е резултата отново във Видин, Монтана и Враца.

Местните наричаме региона си „Северозападнал“, защото чувстваме, че вече всичко е безнадеждно. Северозападът днес – най-ниски заплати, най-висока  безработица, негативни демографски процеси, липса на инвестиции, младите бягат. Бедност, изолираност, липса на инфраструктура, затруднен достъп до здравеопазване и образование, висока битова престъпност, обезлюдяване.  Безработицата е страшен бич, което допълва тежката картина, особено в малките населени места и малките общини.

По окончателни данни за 2017 г. нефинансовите предприятия, осъществявали дейност в област Враца са 5 939. Броят им нараства с 0.4% в сравнение с 2016 г., като най-голямо е увеличението в сектор „Други дейности”- 9.8% и сектор „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения” – 8.3%. Най-голям спад спрямо 2016 г. е регистриран в броя на стопанските субекти в сектор „Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”- 13.3%, и сектор „Хотелиерство и ресторантьорство”- 2.7%. С най-висок относителен дял на предприятията за 2017 г. в област Враца е сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ – 41.0%  от общия брой на отчетените предприятия. Следва сектор „Селско, горско и рибно стопанство“ – 9.1%, „Преработваща промишленост”- 7.8%, и „Професионални дейности и научни изследвания”- 6.3%. Най-голям е броят на микро предприятията ( до 9 заети), - 5 485 през 2017 г. или 92.4% от общия брой. Малките предприятия (от 10 до 49 заети) са 364. Делът им в общия брой на нефинансовите предприятия е 6.1%. Броят на средните предприятия (от 50 до 249 заети) е 83 и достига 1.4% от общият брой. Големите предприятия (с 250 заети) са 7 и делът им в общия брой остава непроменен - 0.1%. През 2017 г. броят на нефинансовите предприятия, реализирали печалба е 4 448, или 74.9%, със загуба приключват 844 или 14.2% и с нулев резултат 647, или 10.9% от всички предприятия в областта.

Заетите лица в област Враца през 2017 г. са 32 474. В микро предприятията заетите са 33.2%, в малките предприятия (от 10 до 49 заети) – 21.4%, в средните предприятия (от 50 до 249) – 23.3%, и в големите предприятия – 21.1% от всички заети в областта. Броят на активните нефинансови предприятия е най-голям в община Враца – 3 314 или 55.8% и в община Бяла Слатина - 617 или 10.0%, а най-малък в община Хайредин – 88 предприятия, или 1.5% от общия брой за областта.

Мога да продължавам със сивите статистики и клишираната вече информация за нашият край, но вярвам, че когато човек отдели прекалено много внимание на нещо резултата ще продължава да е същият. Лично за мен по-правилно ще е да се фокусираме върху това какво може да се направи и от кого. Един от големите фактори в живота ми е доброволчеството, който е и фактор за реализация. Доброволчеството като път към дома, като запазването и съхраняването му.

Доброволчеството е  правене на добро, без да очакваш нещо в замяна,  важно условие: желанието за включване да идва от самия човек, с ясното съзнание, че това е безвъзмездно, израз на добра воля. Всеки може да стане доброволец, за да запълни свободното си време, за да израства към пътя си на реализация, в името на кауза или просто, за да бъде полезен.

Доброволчеството дава основни умения като мислене извън рамката, способност за преценка,, ориентация в нови ситуации, предвиждане и избягване на конфликти, гъвкавост, толерантност, чувство за собствена отговорност като част от екип, като гражданин и съжител в една среда с други хора. Или иначе казано това са социални умения, организационни, личностни, гражданска активност и професионални умения.

55 567 са героите на платформата за доброволчество TimeHeroes, където имат 1 806 мисии на 205 места из страната заедно с 720 организатора. Младежка фондация „Арете“ има към 400 младежи от ромски етнос, които правят различни кампании по родните си места свързани с ромската интеграция. В Международната награда на Херцога на Единбург пък участват 659 младежа с 326 лидери, участват и 34 училища, които си поставят цели за изпълнение и работят сами със себе си за личностно развитие и израстване. И още много други, които също са толкова смислени, развиващи потенциала и път към реализация.  Това са белите лястовици на България. 

УЧАСТИЕ В ДЕЙНОСТИ НА САМОДЕЙНИ ГРУПИ, СПОРТНИ ГРУПИ, ХОБИ-СДРУЖЕНИЯ, КЛУБОВЕ ПО ИНТЕРЕСИ ОТ НАСЕЛЕНИЕТО НА ВЪЗРАСТ 25-64 Г. ПО ПОЛ, ВЪЗРАСТ, ОБРАЗОВАНИЕ, ТРУДОВ СТАТУС И МЕСТОЖИВЕЕНЕ (2011 Г.)

 

 

Общо – бр.

Участвали през последните 12 месеца

 

Неучаствали през последните 12 месеца

 

Общо

4 078 320

296 934

7.3

3 781 385

92.7

По пол

 

 

 

 

 

Мъже

2 043 739

140 258

6.9

1 903 480

93.1

Жени

2 034 581

156 676

7.7

1 877 905

92.3

По възраст

 

 

 

 

 

25-34

1 000 550

74 529

7.4

926 021

92.6

35-54

2 041 254

148 485

7.3

1 892 770

92.7

55-64

1 036 516

79 921

7.1

962 595

92.9

По образование

 

 

 

 

 

Основно и по-ниско образование

831 195

15 941

1.9

815 254

98.1

Средно образование

2 232 640

149 246

6.7

2 083 394

93.3

Висше образование

1 014 484

131 747

13.0

882 737

87.0

По трудов статус

 

 

 

 

 

Заети

2 567 038

224 298

8.7

2 342 740

91.3

Безработни

770 354

30 270

3.9

740 084

96.1

Икономически неактивни

738 835

42 366

5.7

696 469

94.3

По местоживеене

 

 

 

 

 

В градовете

3 068 988

225 234

7.3

2 843 754

92.7

В селата

1 009 332

71 700

7.1

937 632

92.9


Най-вероятно не сте чели за кампанията „Северозапазване“, където доброволчеството се превръща в начин на живот. Съхраняването и спасяването на Северозапада започва от град Кула, където се включиха 100 доброволци. Освен доброволчески кампании във Северозапада се организират и фестивали като „Фършанги“ в село Бърдарски Геран. С всяка година броя на посетители на фестивала се увеличава, за да присъстват на няколкодневен контролиран хаос. Традицията се пренася у нас преди много години от областта Банат. Бърдарски геран е едно от петте села основани от банатски българи католици, завърнали се от Банат след Освобождението на България през 1878г.

Вдъхновени от съседите  ни, галичаните също организират Фестивал. Първи Фолклорен фестивал „Данфорови ритми“ предстои на четвърти май /събота/, в парка на село Галиче като се обединяват Сдружение „Роден двор“, НЧ „Просвета“ 1910 г. със съдействието на кметството. Днешното село Галиче е исторически наследник на древни селища и култури. По време на фестивала ще звучи български фолклор, а всеки ще може да опита и традиционни за северозапада ястия. Името на проявата не е никак случайно, свързано е с вековна легенда за любовта между Данфор и неговата любима. „Нека покажем, че всички заедно можем да съхраняваме, разпространяваме и развиваме българското, народно творчество в неговото многообразие, богатство и колорит“, зоват организаторите. С фестивала, който искат да се превърне в традиция Сдружение „Роден двор“ се цели да развива селото, да се привлекат инвеститори и хората да се завърнат у дома си.

Защото винаги може да бъде по-зле и по-добре, но никъде не може да ти бъде дом освен родния край -  райският кът в Северозапада, село Галиче.

Доброволческата дейност е комплексен феномен, двойно полезна - както за доброволците, така и за обществената среда в България.

Материалът е изготвен от Евелина Димитрова, ученичка в СУ „Христо Ботев“, с. Галиче, за ученическия конкурс на EspressoNews - „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“.

Използван източник: Национален Статистически Институт - НСИ

Снимка: Сдружение „Роден двор“  

„Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“ се провежда под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел и с любезното съдействие на:

RollplastAQ MagnitАвтошкола ВасилевиУНСС360 Creative BulgariaVolontimeSamsoniteBHTC 

Медийни партньори на конкурса са: 

NOVAБНТBulgaria ON AIRсп. Мениджърnoviteroditeli.bgobekti.bgTeen Station

Партньор и домакин на церемонията по награждаване на призьорите в „Работилница за репортери 2019 - Пътят към дома“: Община Враца