Храм ,,Св. Атанасий Александрийски” - културно-исторически паметник в община Драгоман

1602 преглеждания

В община Драгоман има много културно-исторически паметници, които имат своето културно и местно значение. Един от най-интересните е храм ,,Св. Атанасий Александрийски", по-известен като Неделишки манастир, заради близкото си разположение до село Неделище. Манастирският комплекс е издигнат върху некропол на изчезнало селище. Това твърдение  се доказва от  материалите, събирани от проучването на терена на манастира и околностите му, които дават данни за изчезнало селище и крепости, но 150 м. източно от него. Останките и парчетата керамика (строителна и битова) датират от 4-6 век. Некрополът е бил устройствено свързан с крепостта и селището.

За начало на застрояването на манастирския комплекс изследователите посочват 16 век. Ядрото на манастирския ансамбъл става възстановената гробищна църква, изместена с малко, в източна посока. Некрополът, северно от църквата, е продължил да служи на населението до средата на 20 век. Сградният фонд е събарян, изграждан наново и поправян в продължение на столетия. Към средата на 19 век се създават подходящи условия за възстановяването му. Реставриран е отново през 2015 година. Преди реставрацията, дълги години е бил изоставен.

Една от интересните сгради на манастира е тази, която поема функциите на килийно училище. За времето си то е било солидно и голямо, построено на запад от странноприемницата. Имало е две учебни стаи 4x4 м., широк коридор, учителска стая и две по- малки странични стаички. Източната класна стая има дъсчен под, а западната е постлана с тухли. Прозорците са обърнати на изток и юг. Сградата е имала и мазе. В цялото си величие манастирският комплекс е изглеждал така: църква, камбанария, стопански и жилищни постройки, училище, магерница и странноприемница. Днес са запазени само църквата, жилищната сграда и една кошара.

Безспорно най-интересната постройка на възкръсналия манастир е църквата, която е посветена на св. Атанасий. По отношение на архитектурната конструкция, тя притежава едно остроумно решение, което осигурява стабилност на сградата, без да се нарушават функционалните и естетически изисквания. Новото при нея са подиумът вътре и двата арковидни отвора на западната фасада. Тези нови елементи се дължат на голямата денивелация на терена и са рядко архитектурно явление. Църквата е една от най-представителните в Драгоманско и в цялата област на Бурела. Има триконхален план с размери 6,80x18,20 м. Изградена е от дялани камъни, споени с хоросан. В наоса стените са варосани и само отделни фрагменти от украсата са запазени. Най-вече в страничните певници. Предверието на главния западен вход е украсено изцяло със стенописи. Те са дело на местен образописец - Гига Симеонов от с. Цацаровци и са рисувани в периода 1879- 1882 г. Той е оставил и подписа си на южната страна. Първата част на текста гласи: ,,  Да се знае кога се изписа артиката тогава беше игумен Пахомий монах...". ( Продължението на надписа е заличено). На срещуположната подпора на нартиката се чете втората част на надписа: ,,  с. Цацаровци Гига Симеонов 1882 г.".

Тези стенописи не представляват голямо художествено постижение, защото са дело на слабо школуван образописец, но са точно отражение на традиционно възприетите сюжети и типажи. На върха на свода, в голям медальон, е изобразен св. Йоан Кръстител. При него се чете надпис: ,,Ктитор Тона Тошев от с. Габер Тошо Стоянка 1880". В други медальони са нарисувани свещи и пророци. На западната  стена на нартиката е изографисан ,,Страшният съд", а на източната - отделни фигури и композиции. Отляво на вратата е Архангел Гавраил, а отдясно - Архангел Михаил. Над тях са композициите ,,Адам и Ева", , "Изгонването от Рая", ,,Праведно и грешно изповедание". Над тях следват ,,Митарствата", които продължават и по раменете на свода. По подпорите на нартиката са изобразени прави фигури, между които се откроява св. Христофор с кучешка глава. Изобразен е върху светлосин фон с нимб в охра. Животинската му глава и мантията са кафяви, а ризницата, туниката и панталоните - сини. Чизмите са жълти. Живописецът  предпочита да използва контрастни основи и сурови, но пък носещи ефект цветове. Върху стенописа се чете следния текст: ,,С в. Великомъченик Христофор: ктитор Тоно Тошев от с. Габер Стоянка Наста Маца Руса Вела Пека Сокол Станойка Гина: покой Гора Таша Манолко Иванка: 1881 г."

Над входа е изобразен патронът - св. Атанас. Лявата половина на лицето му е възрастна, а дясната на млад мъж. Тази символика съответства на представите за зимния и летен св. Атанас, маркиращи зимния и летен цикъл от народния календар. Над южния вход, в малка ниша, е изобразена Богородица с младенеца. До нея, в камъните, има издълбани надписи. От тях разбираме кои са били строителите на църквата. Те били от с. Пещера (Радомирско). Освен добри майстори, били и опитни каменоделци, оставили оригинални каменни релефи. Стилът на творбите им има орнаментален характер. Тематичното съдържание на някои от тях е достъпно за тълкуване, но други остават необясними, неразбираеми символи. Надписите, които са оставили майсторите при южната врата на църквата са следните. Отляво, над вратата: ,, от алботина пейа баща му станко майка му анинка брат му госпаинъ далъ перусия 50 гроша". Плочата е с размери 42x50  см. До този надпис, вдясно, е издълбан друг: ,, 1846 султан абдул меджитъ - ана димитрия перви устбашия хетко уста тона тори... от радомирска пещера майстор петко". Рамката е с размери 38x48 см. Вдясно от входа, също в рамка, се чете: ,, 1846 да се знае кои са започели манастир да праве перви Кала титор чорбаджия от габер и сава игуменъ от сарбиу стаян епитроп от ново село заради дущу". Размерите на рамката са 50x37 см. До надписите има три каменни релефа. над вратата е изобразен колан от женска народна носия с пафти, на които ясно се виждат и закачалките. При релефа се  чете надпис: ,, димитрия магер от неделища".

Вляво на вратата е взидан камък с плитък релеф, с изображение на св, Георги.  Светецът е на кон, проницаващ с копие змей. Релефът е  разкрасен с растителни мотиви, небесни светила и ангелче. Зад конника е разположена клонка с два плода, приличащи на гроздове, а под нея - ангелче. Пред конника е изображението на три звезди, с луна в първа четвърт. Над релефа е издълбан надпис:  сти георгия. Вдясно от вратата има аналогичен релеф, с изображение на св. Димитър. Светецът е на кон, с издигнато във въздуха копие. Пред конника са изобразени клонки с плод (грозд) и слънце, а зад него също клонки с плодове. Над релефът е надписът:  сти димитрия. На един ъглов камък, на югоизточния ъгъл на църквата, на височина 4 метра e изобразена човешка фигура - млад мъж в народна носия, с нимб на главата. Ръцете му са вдигнати настрани, като в дясната държи кръст, а в лявата диск - розета (пита, слънце). Тази смесица от светски и религиозни белези в изображението, вероятно, има за цел да ни накара да го възприемаме като ,,пазител" на черквата. Релефи със символно съдържание има и върху каменния праг над западната врата. Изображенията са на двуглав орел, феникс и алконис. Над тези релефи, отдясно на иконата - патрон е изобразен шестокрил херувим като пазител на църквата. Между крилата му се подава дълга сабя. Изображението на алкониса е представено като птица с човешка глава, заобиколена с нимб. В устата си държи дръжката на голяма розета. Друга такава розета държи и в краката си. Главата на феникса е с две рогчета и също е заобиколена от нимб. Прави впечатление, че изображенията от тези каменни релефи и тези от дърворезбованите олтарни двери са сходни, както и по отношение на композиция, стил, мотиви, така и като тематично изпълнение. Това навежда на мисълта, че майсторът-резбар е близък до групата, която е изрязала каменните релефи. Предполага се, че е бил един и същ майстор. 

Близостта се вижда в изображенията на птиците и феникса, с клонче в човката, по дърворезбованите двери, както и херувимите. Тези образи са необичайни за резбарите от Тревненската, Самоковската и други школи.

Храмът,, Св. Атанасий Александрийски" е паметник на културата. Той е с архитектурно-художествено значение. Актът на обявяването му е с дата 28.01.1971 г.

До него може да се достигне след отбивката за Неделишкия манастир при Драгоман на главния път София- Калотина.

*При изготвянето на материала са използвани източници: ,,Драгоман и Драгоманско. Музей на открито", автор: Ивайло Богомилов;

Снимки - Ивайло Богомилов

Материалът е изготвен от Александра Александрова, ученичка в 9 клас, в СУ „Христо Ботев”, град Драгоман, за ученическия проект на Еспресо Медия "Работилница за репортери 2017 – Разкажи за твоята България".

Проектът "Работилница за репортери 2017 - Разкажи за твоята България" се осъществява под патронажа на българския евродепутат Ева Майдел  и с любезното съдействие на автошкола Василеви360 Creative BulgariaАвтомотор Корпорация АД, ПГ „Велизар Пеев“ – град Своге, TBI InfoИнтегралОСКАР-ЕЛSamsoniteБигла 3Go4Raw.

 

Ексклузивен телевизионен медиен партньор:  

Българската национална телевизия

 

Медийни партньори

BULGARIA ON AIRb2b Мediaсп. Мениджърnoviteroditeli.bgObekti.bgИА Кросс