Мария Фотева: „Имаме нужда от опознаване на културата и старите обичаи, това е огън, който трябва да бъде поддържан“

1528 преглеждания

„Добрината и обичта са навсякъде и когато гледаме за тях, почваме да ги виждаме!“

За това как наглед несъвместими материали се превръщат в изкуство, какво вдъхновява един творец, да създава уникални бижута, аксесоари и картички и каква енергия носят неговите произведения, разговаряме с Мария Фотева.

Коя е Мария Фотева?

Накратко - родена в Монголия, живяла в България - София, учила в Художествената гимназия в София, късна студентка в Лесотехническият университет в София - Ландшафтна архитектура, и още по-късна студентка по Графичен дизайн в Нов Български университет… Работа - не работя! Творя като личност на свободна практика.

Наречена съм Мария и обичам да анализирам и да променям, да подобрявам и да сътворявам! Дълги години търсех себе си като пътувах и работех в други държави, търсех признание, търсех дом, търсех привлекателни проекти, търсех перфектното място за остатъка от живота ми... Така се прибрах в България, да преосмисля докъде съм стигнала и накъде отивам. От малка обожавам да рисувам и каквото и да захвана, все с рисуване е обвързано. След Художествената гимназия се хванах да плета и през годините съм се занимавала повече с приложно изкуство, плетени бижута, рисувани сувенири, неща от рециклирани материали и тн. Интересът към шевицата и символите е резултат от търсенето ми в миналото. Започнах да обикалям библиотеките и да чета за символите. Стилизирани рисунки с описанието на символи от шевицата съм разработила, като се предлагат под различна форма, като картички, рисувани торби, разделители за книги и други.

Желанието ми е хората да се научат да ги ползват, да наричат, да разчитат тези красоти и да развиват своето въображение като работят с тях.

Творческата концепция е да се преплетат минало и настояще, така че да е по-смилаемо за модерното ни общество, в същото време да носи необходимата според мен информация.

Подходът е с дигитални рисунки, които ще бъдат принтирани - така ще достигне до повече хора. Отделно рисувани аксесоари винаги има!

Правите уникални ръчно изработени картички, бижута и аксесоари. Как се зароди идеята?

От училище още все се занимавам и обичам да творя, да рисувам и да правя от нищо нещо. Ровейки в изминалите отдавна години, се срещнах отново с едни бродирани покривки, от там се зачетох за шевиците и техните символи и значения. Имам наблюдението, че става като модно течение всичко свързано с народното ни творчество, а участвайки в разни фестивали и събори ми направи впечатление, че бродиращите не знаят, че каквото са сътворили носи не само красота, а и знание, значение и съответната енергия. Това ме накара да помисля за начин, по който да разпространя това, което съм чела и срещала като информация.

Нарисувах картички със символите, като съм синтезирала и кратък текст за всеки символ. Те са принтирани.

Сътворих и книжка за оцветяване с 10 символа, отново обяснени, може да се изрежат и стават за картичка след като се оцветят. Всяка книжка подвързвам на ръка и става с уникална визия! Тази книжка е с цел да се съживи въображението, настроението и емоцията. Така човек хем прави подарък, хем си почива и презарежда. Още нещо, с което книжката е по-различна, е че няма цветни примери - умишлено не съм добавила, за да не се влияе човек, за да събуди собственото виждане и усещане, да отпусне настроението и да създаде своето творение.

Бижута има също с някои от символите, които рисувам с акрил - предимно върху дърво.

С какви материали предпочитате да работите?

Работя с дърво, хартия предимно. Понякога използвам намерени в гората семена, клечки, листа, кори…От скоро леща, ориз, канела.

Ценят ли потребителите ръчно изработените уникати?

О, да! (Зависи кога, къде попаднеш). Последно бях на базар за Баба Марта, а след това и на събитие в Костинброд - прекрасни хора срещнах и да, те го оценяват!

Какви Ви накара да вплитате български шевици във Вашите произведения?

Няколко са причините. Една от тях е както споменах - да се разпространи идеята, друга причина е красотата, силата, енергията, които носят тези символи. Това са неща, които искам да поднеса на света! Липсва ни хармония, предаване на знанията, имаме нужда от опознаване на културата и старите обичаи, това е огън, който трябва да бъде поддържан!

Имате ли любима шевица и каква е историята й?

Няколко са те… Ще споделя две от тях, тези, които ме следват от дете още, от Азия, където съм родена. Там, в обширната Монголия, навсякъде по оградите, по сградите, по десените на платовете, по юртите и дърворезбите, навсякъде е обсипано със Свастики и с Космическата костенурка. От тогава все разпитвам за тях и тогава ми обясниха, че Свастиката е символ на слънцето в Будизма, там не го асоциират със Западните влечения на Нацизма… Всъщност едно време Хитлер е взел този знак, а той е много, много по-древен и си е съществувал със силата на огъня, слънцето и означавал „Да бъде добро!“ Така се поздравявали хората… Ето, че имам възможност да го разказвам на все повече хора и се надявам да се върне силата на този прекрасен кръст. За космическата костенурка, която е един безкраен възел, символ на безусловната любов и безвремието… Ами и това ми е на сърце от дете! Символ на мъдростта и щастието, на безкрайността и дълголетието.

Какво друго Ви вдъхновява и зарежда с творческа енергия?

Интересът на хората. Усмивката, когато нещо им хареса… Добрината и обичта! Те са навсякъде и съм сигурна, че когато гледаме за тях, почваме да ги виждаме! Следващата ми стъпка, след схемите за бродиране, ще е Глаголицата.

Къде могат да намерят хората Вашите творения?

На страничката във фейсбук Янтра/Yantra качвам снимки, понякога участвам и в базари.

Снимки: личен архив 

EspressoNews

Още интересни интервюта може да намерите ТУК.

Последвайте EspressoNews във Фейсбук