На днешния ден: Открит е за корабоплаване Суецкият канал

987 преглеждания

Той свърза Червено със Средиземно море

На 16 ноември 1869 г. е открито най-голямото инфраструктурно съоръжение строено до този момент – Суецкият канал. Той свърза Червено със Средиземно море и съкращава морския път между Азия и Европа с няколко хиляди километра. Стоежът му има огромно значение за икономиката тогава и до днес и каналът продължава да е едно от най-важните и използвани транспорти съоръжения в света. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът има дължина 164 км. и дълбочина 8 m. След многократни разширения, през 2010 г. Суецкият канал има дължина 193,30 км., дълбочина 24 m и широчина 205 м. През 2015 г. каналът е разширен допълнително и движението става двупосочно. 

s

Каналът е прокопан през Суецкия провлак, най-тясната земна част, която свързва Африка и Азия. Идеята за неговото създаване в модерни времена е на Наполеон Бонапарт, след Египетската му кампания. Дълги години инженери и учени обсъждат и оглеждат района, измерват нивото на Червено и Средиземно море, за да се реши окончателно дали канала да е шлюзов или безшлюзов. Поради малката разлика между двете морета, той е построен без шлюзове, еднопосочен, с две точки на разминаване на корабите – Голямото горчивото езеро и раздвоението Балах.

През 1856 г. Фердинанд дьо Лесепс получава разрешение за концесия от Мохамед Саид паша да построи канал чрез компания, създадена от него, която трябва да експлоатира канала през следващите 99 години след откриването му. След положителен доклад от международна комисия окончателната концесия е дадена на 5 януари 1858 г. Създадена е компания за строителството. Строителните дейности започват на 25 април 1859 година, на място на брега, което по-късно е наречено Порт Саид в чест на Саид паша. Поради трудностите и корупцията, строежът се забавя и оскъпява неколкократно, като включително е прокопан първо канал за доставка на питейна вода от Нил, заради безводието в Синайската пустиня.

Чак през 1869 г. строителните работи и изпитания приключват и се подготвя официалното му  откриване, което е насрочено за 16 ноември. На италианския композитор Верди е поръчано да напише опера за събитието, като той започва да работи по едно от най-великите си произведения – Аида. Тъй като не успява да го завърши в срок, на самото откриване е изпълнена друга негова опера Риголето.   

s

На самото откриване присъстват представители на Османската империя, на чиято територия е канала, както и видни гости от европейските държави. Великобритания не изпраща свой представител от кралското семейство, той като тя от самото начало на проекта се опитва да осуети неговия строеж от страна на френска компания.

Подписано е специално споразумение между Османската империя и Великите сили, с което се регулира достъпа и преминаването през канала. В наши дни, той се намира изцяло в държавата Египет, като през 20 век, по време на Студената война и Египетско-Израелските конфликти има няколко кризи, които водят до временното му затваряне. През 2015 г. завършва така очакваното му разширение и каналът вече е двупосочен, което позволява преминаването на още повече товари между Азия и Европа.  

s

Любопитен факт е, че строежът на канала е вдъхновил създаването на Статуята на свободата. Френският скулптор Фредерик-Огюст Бартолди е искал да построи велика статуя, за да отпразнува канала, и я предложил на египетското правителство и предприемача Фердинанд дьо Лесепс. Статуята е трябвало да бъде жена, облечена в традиционни египетски дрехи, носеща факел и е трябвало да бъде озаглавена „Египет носи светлина в Азия“. Идеята е била вдъхновена от Родоския колос. Също така е трябвало да има практическа цел, служейки като фар за преминаващите кораби. Тъй като не е закупена от Леспес и Османската империя за канала, Бартолди продължил да предлага идеята, докато не е приета радушно в Ню Йорк.

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук