На 28 юли 1939 година, в тихото селце Сътън Ху, разположено в графство Съфолк, Англия, археологията преживява един от най-знаменателните си моменти. Денят бележи откриването на фрагментите от най-впечатляващата англосаксонска находка – изящната, мистично изваяна каска, която по-късно ще се превърне в символ на цяла една епоха.
В месеците преди избухването на Втората световна война, археологът-любител Базил Браун, по покана на земевладелката Едит Прети, започва разкопки на няколко загадъчни могили на нейния имот. Това, което открива, надминава дори най-смелите му очаквания. Под земната маса се разкрива корабна гробница от началото на VII век – невероятно запазена и изпълнена със златни, сребърни и железни предмети.
Сред най-загадъчните открития са стотици метални фрагменти, първоначално изглеждащи безформени и незначителни. Но след внимателна обработка и години на изследвания, тези късчета история се превръщат в реконструкция на едно от най-внушителните произведения на ранносредновековното изкуство – каската от Сътън Ху.
Въпреки че е намерена в над 500 фрагмента, каската бързо се утвърждава като шедьовър на металургичното и художествено изкуство на англосаксонците. Тя съчетава строго функционална изработка с богата и дълбоко символична орнаментика. Масивна, изработена от желязо, покрита със сребърни плочи и златна фолиа, украсена с мотиви от митични същества, тя вероятно е принадлежала на крал Рæдвалд от Източна Англия – един от първите владетели, приели християнството, но останали свързани с езическите традиции на своето време.
Лицевата маска, с извити мустаци, стилизирани като драконова опашка, и бадемовидни очи, е повече от просто защита в битка – тя е израз на царска власт, духовно присъствие и връзка с отвъдното.
След откриването, находките са изпратени в Лондон, където скоро са скрити в тунелите на метрото, за да бъдат предпазени от бомбардировките по време на войната. Едва в края на 40-те години започва истинската реконструкция на каската – търпелив и почти хирургически процес, който отнема десетилетия. Археолозите и реставраторите се изправят пред предизвикателството да съединят всеки фрагмент като пъзел, без първоначални скици или точна документация на мястото на откриване.
Откритието на каската, заедно с над 250 предмета – от оръжия, златни брошки, накити и сребърни съдове до византийски купи и ориенталски тъкани – преобръща досегашното схващане за ранносредновековна Британия. Вместо примитивна и културно изостанала, Англия от VII век се разкрива като средище на търговия, дипломатически контакти и художествен разцвет.
Журналистите по онова време сравняват откритието с египетската гробница на Тутанкамон – и с основание. То дава на британците усещане за национална гордост в навечерието на най-разрушителната война на века.
Днес каската от Сътън Ху – в нейната реставрирана форма – е сред най-ценните експонати на Британския музей. Тя не просто краси витрина, а разказва истории за идентичност, за сблъсък между езичество и християнство, за политика и изкуство, за войни и съюзи. През последните години нови научни открития хвърлят още светлина върху произхода ѝ – някои изследователи предполагат, че тя има скандинавски, дори балтийски произход, свързвайки Англия с обширни търговски и културни мрежи.
През 2021 г. историята на Сътън Ху вдъхнови и филмовата адаптация „The Dig“ (с Кари Мълиган и Ралф Файнс), която разказва човешките истории зад откритието. Тя съживява емоциите и напрежението в дните преди войната, както и стремежа към истина, красота и разбиране на миналото.
На 26 юли 811 г., се провежда една от най-значимите битки в историята на Първата българска държава. Армията, командвана от българския владетел Крум, устройва засада на армията на Източната римска империя, водена лично от императора Никифор I Геник.
 На днешния ден: Крум разгромява ромеите при Върбишкия проход |
