На днешния ден: Роден е Димчо Дебелянов

818 преглеждания

Творчеството му е силно повлияно от символизма

На 28 март 1887 г., в дома на Вельо Дебелянов и Цана Стайчина се ражда шестото им дете, което ще остане в историята на българската литература с името Димчо Дебелянов. Рожденото му име е Динчо и е кръстен на дядо си, но когато през 1906 г. в София са отпечатани първите му две творби, словослагателя прави правописна грешка и те излизат под името Димчо Дебелянов.

Димчо Дебелянов

Семейство Дебелянови губи баща си, когато Димчо е на девет години и се премества в Пловдив при най-големия син на Вельо и Цана – Иван. В Пловдив Дебелянов учи в „Жълтото училище“ – по-късно Пловдивската мъжка гимназия и още там проявява интерес към литературата и прави своите първи поетични опити. По-късно унищожава стихотворенията си от този период и те никога не са публикувани.

През 1904 г. семейството се мести в София, а бъдещият поет започва да учи в Софийска мъжка гимназия. За първи път негови стихове са публикувани в списание „Съвременност“ през 1906 г. Това са „На таз, която в нощи мълчаливи“ и „Когато вишните цъфтяха“. 19 годишния талант става редовен дописник в изданията „Българска сбирка“, „Съвременник“, „Из нов път“, „Оса“ и др. Печата сатирични творби с псевдоними като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор.

Творчеството му е силно повлияно от символизма, а неговите български кумири са Пенчо Славейков и Пейо Яворов. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, а по-късно се премества в Историко-филологическия. Учи лесно и бързо чужди езици, като с лекота научава френски, английски и руски език и започва да чете и превежда автори като Шарл Бодлер, Пол Верлен, Франсис Жам  и дори и Шекспир.

Участва в Балканската война, където преминава през школа за запасни офицери и е произведен в чин подпоручик. Записва се като доброволец в Първата световна война, независимо, че не е подлежал на мобилизация. Още при тръгването си към фронта пише, че няма да се завърне и ще положи своя живот в изпълнение на патриотичния си дълг.

Подпоручик Дебелянов е убит в сражение на 2 октомври 1916 г. до село Горно Караджово, днес Моноклисия в Гърция, докато командва своята рота. За отличия и заслуги през втория посмъртно е награден с военен орден „За храброст“, IV степен и произведен в чин поручик. През 1931 г. костите му са пренесени от двора на черквата в Демирхисар и е препогребан в родната си Копривщица. Къщата на Дебелянови в града е реставрирана и запазена като музей, като ежегодно там се провеждат „Дебелянови вечери“ и община Копривщица връчва Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.

Димчо Дебелянов_

 

ПИСМО

С нечути стъпки в тъмен край отмина

денят, донесъл зной и знойна жад,

и свела небесата, нощ пустинна

лей сълзи над притихналия град.

 

И в тази нощ, на тебе посветена,

под ромона приспивен на дъжда,

заспива печалта ми, озарена

от спомена за твоето първо Да.

 

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА

Да се завърнеш в бащината къща,

когато вечерта смирено гасне

и тихи пазви тиха нощ разгръща

да приласкае скръбни и нещастни.

Кат бреме хвърлил черната умора,

що безутешни дни ти завещаха -

ти с плахи стъпки да събудиш в двора

пред гостенин очакван радост плаха.

 

Да те пресрещне старата на прага

и сложил чело на безсилно рамо,

да чезнеш в нейната усмивка блага

и дълго да повтаряш: мамо, мамо...

Смирено влязъл в стаята позната,

последна твоя пристан и заслона,

да шъпнеш тихи думи в тишината,

впил морен поглед в старата икона:

аз дойдох да дочакам мирен заник,

че мойто слънце своя път измина...

 

О, скрити вопли на печелен странник,

напразно спомнил майка и родина!

 

СВЕТЪЛ СПОМЕН

Светлий спомен за теб е кат книга любима,

денонощно пред мен е разтворена тя...

Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя,

сляп за тъмната нощ и злокобната зима.

 

Всеки ред буди в мен непознати мечти,

на безбройни слънца грей ме трепетът златен,

ти се носиш над мен като лъх ароматен

и сърцето ти в блян до сърце ми трепти.

 

И живеем в страни, чийто мир не смущава

ни суетна мълва, ни гнетяща печал;

любовта ни е чист, непомътен кристал

и със звездни венци вечността ни венчева.

 

Там летим и цъфтим сред цветята - цветя;

окрилени души нивга страх не обзима...

Светлий спомен за теб е кат книга любима,

денонощно пред мен е разтворена тя...

 

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук