На 15 юли 1606 г. в холандския град Лайден се ражда един от най-великите художници в историята на изкуството – Рембранд Хармензон ван Рейн. Считан за водещ представител на Златния век на нидерландската живопис, Рембранд оставя след себе си изключително богато творчество, което и до днес вдъхновява артисти, критици и почитатели на изкуството по целия свят.
Рембранд е деветото от десет деца в семейството на мелничаря Хармен ван Рейн и Корнелия Нелтгенс ван Зюитбрук, дъщеря на хлебар. Въпреки че родителите му го изпращат да учи в университета в Лайден, още в юношеска възраст той се посвещава на живописта. Учи първо при местния художник Якоб ван Суоненбург, а по-късно се обучава при известния амстердамски майстор Питер Ластман, който оказва силно влияние върху неговия стил, особено в композициите и историческите сюжети.
През 1631 г. Рембранд се премества в Амстердам – културен и търговски център на Републиката на Седемте Нидерландски провинции. Там той бързо се утвърждава като един от най-търсените портретисти. Жени се за Саския ван Юленбюрг, с която има четири деца, но само едно от тях – Титус – оцелява до зряла възраст. Саския умира млада, което бележи началото на лични и финансови трудности за художника.
Рембранд е известен със своя уникален стил, който комбинира драматична игра на светлина и сянка (т.нар. „киароскуро“), изключителна емоционална дълбочина и реализъм. Той работи в различни жанрове – портрет, пейзаж, религиозна и историческа живопис, както и автопортрети и сцени от ежедневието. Неговият подход към човешката фигура и емоции го отличава от повечето му съвременници. За разлика от идеализираните изображения в барока, Рембранд показва несъвършенството, стареенето и душевните страдания с честност и емпатия. През своята дълга кариера Рембранд създава стотици творби – както картини, така и графики и рисунки. Сред най-известните му произведения се открояват:
„Нощният страж“ (1642) – може би най-емблематичната му творба, представяща амстердамската гражданска гвардия в движение. Картината е известна със своята динамика, сложна композиция и драматично осветление.
„Урок по анатомия на д-р Николас Тюлп“ (1632) – ранен шедьовър, в който се демонстрира умението на Рембранд да съчетава научна обективност с художествена изразителност.
„Завръщането на блудния син“ (ок. 1668–1669) – късна творба, смятана от мнозина за върха на неговия хуманизъм и духовна дълбочина. Тук бащината прошка е изобразена с изключителна нежност и мъдрост.
„Даная“ (1636) – монументално платно, което показва любовта му към митологичните теми и тялото като носител на емоция.
„Саския като Флора“ (1635) и „Автопортрети“ (над 40 на брой) – тези творби не само документират живота му, но и проследяват личните му трансформации, тъгата и зрелостта.
„Йеремия оплаква разрушението на Йерусалим“ (1630) – една от най-силните библейски сцени, белязана от психологически реализъм.
Въпреки огромния си талант и слава, Рембранд страда от лошо финансово управление и през 1656 г. е принуден да обяви фалит. По-късно живее по-скромно, но продължава да създава изкуство с непоколебима страст. Умира на 4 октомври 1669 г. в Амстердам, погребан в анонимна гробница в църквата „Westerkerk“.
Днес Рембранд се почита като един от най-влиятелните художници в историята. Неговото творчество е представено в най-големите музеи – Рейксмузеум в Амстердам, Лувъра, Ермитажа, Метрополитън музей в Ню Йорк и Националната галерия в Лондон. Той оказва дълбоко влияние върху развитието на портрета, използването на светлината в живописта и психологическия реализъм. Артисти като Ван Гог, Пикасо и Франсис Бейкън открито признават въздействието му.
Интересни факти за Рембранд ван Рейн
Рембранд е известен с това, че е нарисувал повече от 40 автопортрета в различни периоди от живота си – това го прави един от първите художници, които изследват себе си и собствената си идентичност чрез изкуството.
Той експериментира с различни техники – от маслени картини до гравюри и рисунки, като във всички проявява изключително внимание към детайла и играта със светлината.
Въпреки славата си, Рембранд преживява няколко лични трагедии – загубата на жена си Саския и три от четирите си деца.
Неговото ателие в Амстердам се превръща в едно от най-известните и посещавани места, където се обучават множество бъдещи художници.
Част от произведенията му са били продавани в продължение на векове за изключително високи суми и днес се смятат за национално и световно културно богатство.
„Животът и смъртта, светлината и тъмнината – те са платната, върху които аз рисувам.“
„Когато рисувам, не копирам само образи – аз пресъздавам емоции и истории.“
Автопортрет, 1659 г.
Нощна стража, 1642 г.
На 15 юли 1799 г., при разкопките на крепостта Ал-Рашид е открит Розетският камък. Той е епиграфски паметник и се счита за едно от най-важните открития в египтологията, тъй като текстът в него е изписан в три версии – горният и средният текст са на древноегипетски, използвайки йероглифи и димотическа писменост, а долният текст е на древногръцки.
 На днешния ден: Открит е Розетският камък |
