На днешния ден: Роден е Стефан Стамболов

103 преглеждания

Считан е за един от основните строители на модерна България

На 12 февруари 1895 г. във Велико Търново е роден бележития български държавник и революционер Стефан Стамболов. Той е една от най-ярките политически фигури в първите години от възстановяването на българската държавност. Депутат е в Шест обикновени народни събрания и две Велики народни събрания, председател е на IV ОНС, регент по време на абдикацията на княз Александър Батенберг и министър председател на Княжество България в периода 20 август 1887 г. – 19 май 1894 г.

Стамболов

Считан е с основание за един от основните строители на модерна България. Стамболов е потомък на буден търновски род, като баща му е съзаклятник във Велчовата завера и Дядо Николовата буна. Започва да се занимава с революционна дейност от съвсем малък. През 1974 г. е делегат на Търновския революционен комитет по време на Общото събрание на БРЦК. Изпратен е същата година в България, за да се опита да възстанови дейността на Вътрешната революционна организация, разбита след трагичната гибел на Васил Левски.

През 1875 г., заедно с Христо Ботев, който е председател на БРЦК, се включва в опита за организация на въстание в България. Избран е за апостол на Старозагорски окръг. След неуспеха на Старозагорското въстание се връща в Букурещ и продължава да работи за организацията на общо въстание на българите. През ноември-декември председателства Гюргевския революционен комитет, който взима решение за вдигане на въстание през пролетта на 1876 г.

Избран е за главен апостол на Търновския революционен комитет, където се заема с организацията на комитети, създаване на планове за въстанието. Забавя се с нареждането да обяви въстанието, след като разбира за преждевременното му избухване в Копривщица и Четвърти революционен окръг. Това дава време на османските власти да арестуват лидерите на революционните организации в района. В търновско въстание избухва само в Бяла черква и Мусина. Стамболов се крие от властите в село Самоводене, като успява да им се изплъзне и да се прехвърли отново в Румъния.

Там се включва в работата на Българското книжовно дружество и в списването на основания от Ботев вестник „Нова България“. По време на Руско-турската война от 1877/78 г., е военен кореспондент на руския вестник „Ново време“ и участва в кампании за събиране на продоволствие за руската армия. След края на войната се включва в комитетите „Единство“, които се опитват чрез политически акции да се преборят срещу разпокъсването на българските земи. Участва в Кресненско-Разложкото въстание.

Един от младите и активни членове на Либералната партия, той е избран за депутат в Първото ОНС, ярък публицист, оратор и харизматичен лидер, младият Стамлобов бързо се утвърждава като един от значимите политици в партията. Депутат е и във Второто и Третото ОНС, един от борците срещу Режима на пълномощията на Батенберг. След неговия край е избран отново за депутат в четвъртото ОНС и за подпредседател на събранието. Когато неговият председател Петко Каравелов става министър председател на Княжество България, Стефан Стамболов поема поста на председател на Народното събрание.

Той е един от големите привърженици на Съединението, автор на прокламацията, с която княз Александър Батенберг приема акта на българите от Източна Румелия и се ангажира да защитава обединена България. След избухването на Сръбско-българската война, Стамболов отива като доброволец в армията.

По време на деветоюнския преврат е във Велико Търново. Отказва да приеме пост в правителството на авторите на преврата и заедно с верните военни части от Източна Румелия организира контрапреврат, който връща за кратко княз Александър Батенберг обратно на власт в България. След абдикацията на княза е назначен в тричленния регентски съвет, в който влизат още Петко Каравелов и полковник Сава Муткуров. За министър председател е назначен Васил Радославов.

Стефан Стамболов е основната фигура, която работи за преодоляване на кризата и париране на руските стремежи за овладяване на българския обществено-политически живот и слагане на послушен на руското великодържавие княз. Благодарение на неговата работа за княз е избран и утвърден Фердинанд Сакс-Кобург- Гота. От 1887 до 1894 г. е министър-председател на България.

Работата му като министър председател на България е свързана изцяло с изграждането и утвърждаването на функциониращи институции на младата държава, развитие на нейната икономика, изграждане на модерна за времето си инфраструктура, модернизация на армията, развитие на минното дело и индустрията. Основната му вътрешнополитическа битка е срещу различните прояви на подчинените на Русия политици и военни, които се опитват всячески да свалят неговото правителство и избрания княз.

В областта на външната политика работи активно с Австро-Унгария, Великобритания и Германия. Често е наричан с прозвището „Бисмарк на Балканите“. Пръв от българските политици прозира, че освен Русия, големият потенциален враг на българската кауза в Македония и Тракия са балканските държави – Сърбия и Гърция. Предприема външнополитически курс за сближаване с Османската империя.

Благодарение на неговите действия, се разширява обхвата на Българската екзархия и редица владици получават берати в Македония. Утвърждава се българското просветно и книжовно дело в областта и цялостното положение на българите там.

През 1894 г., княз Фердинанд се чувства вече сигурен на българския престол и започва да търси възможности да се освободи от опеката на своя силен министър председател. Свързва се и активно работи с официалната опозиция на режима в лицето на Константин Стоилов и Васил Радославов и започва да обмисля начин за възстановяване на дипломатическите отношения и признание на властта му от страна на Русия. Използва, а според някои историци, инспирира поредния публичен скандал със Стефан Стамболов, като на 20 май същата година приема неговата оставка и назначава ново правителство с министър председател Константин Стоилов.

Стамболов и неговото крило от разпадналата се голяма Либерална партия минават в опозиция и се превръщат в основната опозиционна сила в страната. На 15 юли 1895 г., два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от император Николай II, Стефан Стамболов е жестоко посечен на улицата от група македонстващи, близки до Наум Тюфекчиев. Зад покушението много съвременници и историци откриват дългата ръка на Русия и мълчаливото съгласие на двореца. След три дни, бележитият български държавник и строител на съвременна България умира от раните си.

Стефан Стамболов се жени през 1888 г. за Поликсена Станчева. От брака си има 3 сина – Константин, Асен и Стефан, и дъщеря Вера. Извън политическата и обществената си дейност, той е блестящ публицист, преводач, заедно с Ботев, през 1875 г.,  издават единствената стихосбирка на двамата - „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, а през 1877 г. и свои „Песни и стихотворения“.

През тоталитарния режим от 1944-1989 г., личността и делото на  Стамболов изцяло в черни краски. Той е определян за диктатор, а позицията му срещу опитите на Русия да овладее още тогава България – остро критикувана. След 1989 г. името му е реабилитирано и той с право се нарежда на челните места в пантеона на българските революционери и държавници.

Цитати на Стефан Стамболов:

„Не трябва да се освобождава никой народ. Народите трябва да се освободят сами, или да загинат!“

„България не се нуждае от такъво Руско приятелство! Отивам и по-надалеч: Подобно „приятелство“ на официална Русия е вредително за нас“

„От официална гледна точка на руското правителство, ний бяхме длъжни да изплатим освобождението си с независимостта си“

„Малките свои честолюбия и разлики на мнения да оставиме настрана и да пожертваме пред олтара на Отечеството си!“

„Русия от благодарност на своята верна и храбра съюзница Румъния й отсече Бесарабия, като я награди с едно парче наша земя, Добруджа!“

„Ако окупират България, да стоиме ли или да напуснеме? И тоя въпрос седи... някои ще ходят във Влашко, други в Цариград, трети ще остават... Какво ще правя аз още не съм решил, че нямал съм и доста време да помисля. Ще гледаме и ще видим. Ако Отечеството пропадне, какво има ако и някоя българска мушица си намери гроба в същата яма и по същото време?“

„Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, искаме свобода, човешки правдини“

„И за опашката на дявола ще се хвана, ако трябва, но ще изтегля България!“

EspressoNews

Последвайте EspressoNews във Фейсбук