На 9 юли преди 175 години, в подбалканския град Сопот, се ражда една от най-светлите личности в българската културна и историческа памет – Иван Вазов. Наричан с уважение патриарх на българската литература, Вазов не само е дал на България едни от най-запомнящите се литературни произведения, но и се е превърнал в жив летописец на съдбата на народа ни в едни от най-бурните времена.
Съдбата на Иван Вазов е дълбоко преплетена със съдбата на България. Роден по време на Османското владичество, свидетел на борбата за национално освобождение и участник в духовното изграждане на новата свободна държава, Вазов съумява да предаде всичко това чрез слово – силно и въздействащо.
Вазов е не просто писател. Той е учител, историк, народен глас. В творчеството му намираме и възторга от победите, и болката от разочарованията, и надеждата за бъдещето. Писал е за всичко – за обикновения човек, за природата, за политиката, за душата на нацията. Творбите му са не само литературно, но и културно-историческо наследство.
Днес името на Иван Вазов стои редом до най-големите имена в световната литература. Театри, училища, библиотеки и улици в цяла България носят неговото име, а думите му продължават да вдъхновяват.
Израснал в семейство на заможен търговец с трайни възрожденски традиции, младият Иван е стимулиран да се обучава – първо в Сопот, после в Калофер под ръководството на Ботьо Петков, бащата на Христо Ботев. Тези години го запознават с класическата литература и руската поезия – основите на неговия стил и патриотична тематика.
През 1870 г. Вазов отпечатва първото си стихотворение, а през 1876 г. участва в революционни кръгове в Румъния, където се среща с духа на освободителната борба – преживявания, които чертаят ядрата на поезията и прозата му. След Освобождението (1878) се отдава на политическа дейност и култура – става учител, съдия, министър на народното просвещение (1897–1899), академик на БАН. През 1889-1890 г. написва романа „Под игото“, който скоро след това се превръща в първия класически български роман, преведен на над 30 езика. Днес това произведение е неизменна част от учебната програма и остава едно от най-въздействащите литературни свидетелства на националната съдба. Цикълът „Епопея на забравените“ (1881-1884) е тематичен фокус върху героизма от Априлското въстание – композиция с 12 ода, които оформят националното съзнание. Вазов пише и известни стихотворения като „Опълченците на Шипка“, превърнати в символ на националната идентичност. Вазов умира на 22 септември 1921 г. в София, но неговият дух остава жив. Театърът в София, училища, библиотеки, улици и паркове носят неговото име. Родната му къща в Сопот, възстановена през 1935 г., е превърната в музей – място на преклонение пред живота и приноса му.
На 9 юли 1877 г. за първи път е изигран тенис турнирът Уимбълдън. Той е спечелен от англичанина Спенсър Гор. Това е най-старият и най-престижен тенис турнир в света. Игра се на трева и е част от четирите турнира за Големия шлем по тенис.
 На днешния ден: Създаден е тенис турнирът Уимбълдън |
