На 4 юли 1916 г., със заповед №391 на главнокомандващия Действащата армия, генерал Никола Жеков, започва комплектуването на колекциите на Военноисторическия музей. Това събитие бележи началото на организираното събиране и съхраняване на военни реликви, които ще останат вечен спомен за подвизите и героизма на българската армия.
Идеята за създаването на Военноисторически музей води началото си още от 1 август 1914 г., когато с Указ №39 на цар Фердинанд при Щаба на армията се учредява Военно-историческа комисия. В нея влизат музей, архив и библиотека. Основната ѝ задача е да събира и съхранява предмети, свързани с най-важните страници на българската военна история.
Военният музей е третата общонационална музейна структура, след Археологическия и Етнографския музеи, които възникват след разделянето през 1906 г. на първия български Народен музей. Той обединява военно-историческите къщи-музеи, създадени след 1879 г. След края на Първата световна война и последвалата демобилизация, със заповед №107 от 1 ноември 1918 г., музеят е закрит от 1 януари 1919 г. В края на 1920 г. обаче, отново е създадена Военноисторическата комисия, а музейната дейност се възражда. Със заповед №135 от 8 август 1930 г. на министъра на войната, се учредява „Военно-музейна служба“ към всяка войскова част и управление. През 1931 г. тези служби се обединяват в Отделение „Военни музеи, паметници и гробове“, започнало дейност през 1932 г.
Първата експозиция на Главния военен музей е открита едва на 12 май 1937 г. в сграда на ул. „Московска“ №15, дарена от Софийското офицерско събрание. През 1949 г. музейната институция е преименувана на Централен музей на народната армия и преместена на бул. „Ген. Скобелев“ №23. През 1952 г. там се открива нова експозиция. През 1954 г. щатът на музея преминава в подчинение на Главно политическо управление на армията, а от 1956 г. се създава реставрационно ателие. През 1967 г. музейният колектив създава единствения в чужбина Музей на Първа българска армия в Унгария. С постановление №44 от 1968 г. на Министерския съвет, музеят получава статут на национална институция и името Национален военноисторически музей (НВИМ). Негови филиали стават Военноморският музей и Парк-музей „Владислав Варненчик“ във Варна. От 1971 г. музеят издава собствено научно списание „Известия на Националния военноисторически музей“. През 1975 г. за приноса си към науката и културата е награден с I степен на орден „Св. св. Кирил и Методий“. От април 2001 г. НВИМ се помещава в нова сграда на ул. „Черковна“ 92 – своеобразно завръщане към корените си от 1916 г., когато е започнал с няколко стаи във Военното на Н.В. училище.
Днес Националният военноисторически музей е структура на Министерството на отбраната. Той съхранява над 1 милион музейни експоната – свидетели на българската и европейската военна история. Експозиционните му площи се простират на 5 хил. кв. м в зали и 40 дка открити пространства. Тук се разполагат оръжия, униформи, отличия, знамена, документи и снимки, разкриващи величието и трудностите на българската армия. Библиотеката и компютърният център на музея осигуряват достъп до богат научен фонд, а временните изложби, конферентните зали и културните събития превръщат НВИМ в истински център на историческа памет и културно наследство. С над вековна история, Националният военноисторически музей остава пазител на славата и паметта за българската армия и важен стълб на нашата национална идентичност.
 На днешния ден: Роден е историкът проф. Петър Мутафчиев |
