На 13 май 1913 година официално е открита една от най-красивите и емблематични сгради в сърцето на столицата – Централната минерална баня в София. Проектът е дело на двама изтъкнати архитекти – Фридрих Грюнангер, австрийски архитект, работил дълги години в България, и Петко Момчилов, един от първите дипломирани български архитекти.
Сградата впечатлява с уникалната си архитектура, която съчетава неовизантийски стил с елементи на сецесиона – богата украса, цветна керамика, мозайки и майолика по фасадата. Централната минерална баня разполага с два етажа и общо пространство от 5000 кв.м. Обслужвана е от специализиран медицински състав и многоброен помощен персонал, предлагаща зали за хидротерапия, електротерапия и калотерапия. Басейните с температура на водата от 23 до 26 градуса, както и по-малките топли басейни с температура от 37 и 46 градуса, се използват за лечение на ревматизъм. Минералната вода има дебит от 110 литра в секунда, като банята привлича ежедневно 800 до 1000 души, предоставяйки лечение и релаксация за всички социални слоеве.
През 1944 година, при англо-американските бомбардировки над София, сградата е сериозно увредена, като южното крило е напълно разрушено, а дебитът на минералния извор е засегнат. Въпреки това, банята бързо е възстановена и продължава да функционира до 1986 година, когато поради лошото ѝ състояние е затворена. Дълго време не се предприемат действия за нейното възстановяване, но по-късно част от нея е реконструирана за нуждите на Софийския исторически музей.
