На 29 май 1919 г. две британски астрономически експедиции провеждат наблюдения по време на пълно слънчево затъмнение, за да тестват ключово предсказание на общата теория на относителността на Алберт Айнщайн. Едната експедиция, ръководена от сър Артър Едингтън, се намира на остров Принсипи край западното крайбрежие на Африка, а другата, водена от Андрю Клод дьо ла Шероа Кромелин, е в Собрал, Бразилия .
Целта е да се измери отклонението на светлината от звезди, преминаваща близо до Слънцето, предизвикано от неговото гравитационно поле — явление, предсказано от Айнщайн през 1915 г. Снимките, направени по време на затъмнението, показват че светлината на звездите се отклонява с около 1,75 дъгови секунди, точно както предсказва теорията на относителността, и два пъти повече от предсказанията на Нютоновата механика.
Резултатите са обявени на 6 ноември 1919 г. на съвместна среща на Кралското астрономическо дружество и Кралското общество в Лондон, където астрономът Франк Дайсън заявява, че измерванията потвърждават предсказанията на Айнщайн. От този момент нататък името на Алберт Айнщайн става световноизвестно, а общата теория на относителността – фундамент на съвременната физика.
На 29 май 1953 г. новозеландският изследовател и алпинист Едмънд Хилари и неговия непалски водач Тенсинг Ногрей за първи път достигат до най-високата точка на планетата – връх Еверест, който е висок 8848 метра.
 На днешния ден: Еднмънд Хилари и Тенсинг Ногрей изкачват Еверест |