На 1 август 1885 година България прави решителна крачка към модерното икономическо управление – в Санкт Петербург е отпечатана първата българска книжна банкнота с номинал 20 златни лева. Това не е просто парче хартия – това е символ на държавност, доверие и финансова независимост.
Създаването на първата българска банкнота е пряко свързано със стремежа на младата Трета българска държава да затвърди своята икономическа и институционална самостоятелност. Годината е 1885 – само седем години след Освобождението. Българската народна банка, основана през 1879 г., вече се утвърждава като основен стожер на финансовата система.
След приемането на Закона за държавното кредитно учреждение през същата година, на централната банка се дава правото да емитира банкноти. И така – започва подготовката за първата емисия. Първата банкнота с номинал 20 лева злато е отпечатана на 1 август 1885 г., а пусната в обръщение месец по-късно – на 1 септември. Серийният номер 000001 носи особена стойност – не само символична, но и историческа.
На пръв поглед това е стилна, сравнително семпла хартиена банкнота с размери около 150 × 97 мм. Цветовете – охра и кафяво – внушават достолепие и авторитет. В левия ѝ ъгъл се намира гербът на Княжество България, а по диагонал преминава надписът:
„В замѣна на тая банкнота Българска народна банка плаща предявителю двадесеть лева злато. София 1 Августь 1885 г.”
На гърба ѝ липсва образ или сцена – типично за ранните банкноти, които са били по-функционални, отколкото декоративни. Водният знак с емблемата на БНБ обаче подсказва за високата степен на защита и технологичната прецизност, с която е изработена.
Първоначалната емисия възлиза на малко над 10 000 броя – с обща стойност около 213 000 лева. Въпреки че сумата звучи скромно по днешните стандарти, за времето си тя представлява значителна инжекция ликвидност в националната икономика. По-важното обаче е друго – банкнотата е обезпечена със злато, което създава доверие в нейния реален обменен потенциал.
За българското население, привикнало предимно с монети – сребърни, медни и някои чуждестранни, навлизащи свободно в обръщение – книжните пари първоначално будят известен скептицизъм. Но с течение на времето стабилната политика на БНБ и гарантираният златен еквивалент успяват да наложат новата форма на паричен обмен.
Любопитен и често пренебрегван факт е, че дизайна на първата българска банкнота е дело на Георги Кирков – една от важните фигури в началото на българската графика и декоративни изкуства. Кирков е сред първите художници, занимавали се професионално с приложна графика и държавни символи.
Изборът му не е случаен – визията на банкнотата съчетава консервативна естетика с чувство за институционално достойнство. Сдържаността в дизайна, съчетана с държавните символи, изпраща силно послание: България е модерна, стабилна и надеждна държава. Интересното е, че емисията на банкнотата съвпада с ключов момент в българската история – Съединението между Княжество България и Източна Румелия, обявено само месец по-късно – на 6 септември 1885 г. Това съвпадение не е само хронологическо, а дълбоко символично: икономическата и политическата независимост вървят ръка за ръка.
Само два месеца след отпечатването на банкнотата България влиза в Сръбско-българската война – и излиза от нея победител. Това засилва доверието в младата държава – както в нейната армия и политическа воля, така и в нейната финансова устойчивост. Първата банкнота остава в обръщение до 1907 г., когато официално е изтеглена. През 1914 г., в навечерието на Първата световна война, останалите количества са унищожени по разпореждане на БНБ – мярка, продиктувана от нуждата за контрол над паричната маса и обновяване на системата.
Оцелелите екземпляри са изключително редки и представляват съкровищна стойност за колекционери, историци и музеи. Една от най-добре съхранените банкноти с номер 000001 се намира днес в Регионалния исторически музей в Габрово – там, където се преплитат индустриалната, културната и финансова памет на България. Днес тази банкнота е повече от нумизматична рядкост – тя е свидетелство за една амбициозна държава, която уверено върви по пътя на модерността. И макар времето да е сменило дизайна, стойността и символиката ѝ остават – златни, дори когато са само спомен.
